Дъждът се рони на сълзи,
докосната, раната кърви...
Сърцето, болезнено се сви,
шептейки: "Къде си ти?"

Морето в мен се разбесня,
приливът изхвърли ме на брега,
надалеч бурята ме отвя,
далеч от моята морска страна...

Морето в мен, неусетно, замря,
опустошена душата ми притихна...
Попаднала в затвора на една мечта,
скитам се, безпътно и без следа...

Една звезда падна сред мрака,
вълна разби се във скала,
падна изтощена и разтопи се, насред брега,
изгаснаха светлините на нощта...